понеделник, 7 юли 2014 г.

Отговорността си е само моя


"... И тогава просто потънах в хаоса. Емоции, мисли, нужди, желания, отговорности, мазохизъм, садизъм, заблуди, огорчения, разочарования, илюзии... Хаос!

Всъщност онова, от което истински имах нужда беше не от някой друг, а от мен самата. Твърдях наляво и надясно как се нуждая от партньор до себе си, от връзка с мъж, но истината беше, че имах нужда от себе си. Трябваше аз да се познавам, аз да се приемам, аз да не се съдя, аз да се разбирам, аз да се приласкавам, аз да си бъда център... Първо аз да се обичам... Затова се чувствах сама, защото бях изоставила себе си в хаоса. И когато казвах, че имам нужда от друг, аз просто прехвърлях върху него мечтите си, очакванията си той да ми даде онова, което сама не си давах – любов.

Сега обаче ми се струва, че истината  се върти някъде около това: Никой не може да ми даде любов, ако аз не позволя да бъда обичана, т.е. ако аз не се обичам. И така кръгът се затваря и колкото и да се опитвам да прехвърля отговорността за моето благополучие върху мъжете, родителите ми, съдбата, звездите, времето или градския транспорт дълбоко в мен едно гласче ми казва, че тя си е само моя!"

Няма коментари:

Публикуване на коментар