петък, 15 август 2014 г.

Самолечение на психични и емоционални проблеми

Книгата „Освободеният ум“ на Д-р Даниел Фрийман и Джейсън Фрийман се фокусира върху „над 50 от най-често срещаните състояния, предизвикващи психичен и емоционален дискомфорт“ и претендира да предлага „описание на симптомите, въпросници за самопреценка и терапевтични съвети, които в повечето случаи ще ви бъдат достатъчни, за да се справите с проблема без специализирана медицинска помощ.

Възможно ли е самолечението на тези състояния? Вероятно да, но тук възникват няколко въпроса:

1.       Думата „самопреценка“ съдържа в себе си идеята, че цялостната интерпретация и анализ на прочетеното се извършват само от читателя (който предполага се е и човекът, който има нужда от (само)помощ). Но ако той използва същите тези свои изкривени разбирания, които са го разболели на първо място, как се предполага че ще си помогне пак с тях, за да се излекува?

2.       Всички описани разстройства са просто външното проявление на нездравата личност и несполучливия й опит да се приспособи към света. Терапевтичните съвети, които авторите дават са насочени към справяне със симптомите, но не и към истинското трайно излекуване на личността. Тогава да речем, че читателят се справи със симптомите на заболяването си, какво се случва с дълбоките проблеми на личността? Нищо, продължават да тровят човека, но избират друга форма, под която да се проявят към света, обикновено това е просто друго разстройство.

3.       Ако човек не успее да си помогне с помощта на тези съвети е много вероятно да се усети лично провалил се, което само ще задълбочи проблемите му. В някои случаи това може да доведе до отчаяние, усещане за безизходност и идеи като „Никой не може да ми помогне.“

В главата посветена на проблемите на храненето например, авторите обсъждат т.нар. безконтролно хранене. Това е „трескаво, неконтролируемо хранене“ както те го наричат. При него се поглъщат големи количества храна обикновено с цел да се заглуши нещо вътре в човека или да се запълни някаква празнота. Но след като авторите го описват като неконтролируемо те предлагат самолечение чрез контрол: „върнете се към нормален хранителен график“, „предварително планирайте кога и какво ще ядете“ и т.н. Освен парадокса на лечението на нещо безконтролно чрез налагането контрол, този съвет сам по себе си е недостатъчен за лечението и поради друга причина: истинският проблем при безконтролното хранене няма нищо общо с храната. Тя е просто инструментът, чрез който личността се „справя“ с кризисната ситуация. На мястото на храната спокойно може да бъде алкохолът, дрогата, сексът, пазаруването. Истинският проблем е с личността и той не се решава чрез налагането на съзнателен контрол върху храненето.

Трайното лечение на психологическите разстройства трябва да работи с истинските проблеми на личността. Да води човека към осъзнаване на изкривените му представи; защитите, които използва; негативните мисли, които автоматично изникват в съзнанието му в критични ситуации; инструментите, които използва за справяне с такива ситуации и дали те му помагат или вредят и т.н. Едва след като човек осъзнае какво се случва той може да вземе истинското решение за промяна на поведението си. Книга за самопомощ може да бъде много полезно допълнение към лекуването на състоянията, но не и най-съществената му или дори единствена част.
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар